сряда, 27 октомври 2021 г.

И следващата доза 24-каратово книжно богатство е на Ваше разположение. Очакваме Ви!




 

понеделник, 25 октомври 2021 г.

Димитровден

"Днес е най-големият между есенните празници, щерко, Димитровден е. С него зимата започва. Тоя ден дели годината на две половини - лятна и зимна. Стара приказка има за двама братя близнаци Георги и Димитър, единият лятото води, другият, господар е на зимата. Свети Димитър, щерко, по-старият брат е. Червен кон язди и като глава разтърси от бялата му брада първите снежинки се сипят. На Димитровден дървата за огрев под стрехата се подреждат и гадания за времето напред се правят, я по месечината, я по поведението на домашните животни. Но най-важното за тоя ден е слагането на края на стопанската работа. Затуй и Распус му се вика. Разплащат се стопаните със своите пастири, ратаи и наемни работници, па се пускат хората за зимата. После едно черпене настава, песни и хора, и празнуване на именниците. Само ако знаеш баба Митра каква ябълкова пита е направила, първо при нея "на честито" ще идеш. Една песен сега на ум ми идва, за чорбаджийската щерка, дето на ратая пристанала....
"Любил Пелинко Милена,
Милена, щерка хаджийска,
хаджийска и чорбаджийска…"

Честит празник!

 

Нови книги

 Потопете се в света на книгите и разнообразете делниците си! Предлагаме Ви изключително интересни, нови и завладяващи истории. Всеки автор със собствен почерк представя творбите си, които гарантирано ще докоснат душата Ви. Очакваме Ви!





четвъртък, 14 октомври 2021 г.

 На 15 октомври 1937 г. в Пловдивската католическа болница умира големият български писател Йордан Йовков. Той е приет там по спешност, след като здравето му се влошило по време на лечение в Хисаря.

Роден е на 9 ноември 1880 г. в Жеравна, в многодетно семейство на буден селянин скотовъдец, което през 1897 г. се премества в добруджанското село Чифуткьой (днес Йовково), където е стопанството на бащата.
През 1900 г. завършва гимназия в София, а през 1902-1903 г. служи в Школата за запасни офицери в Княжево. От 1900 до 1912 г. е учител в добруджански села. През Балканската война участва като командир на рота в историческите боеве при Кайта, Одрин и Чаталджа.
По време на Междусъюзническата война в сраженията при Гевгели е ранен в крака и спасен от плен благодарение на своите войници, които километри го носят на гръб. Утвърдил се като един от най-големите майстори на българския разказ. Неговите творби са преведени на 37 езика.