"Днес е най-големият между есенните празници, щерко, Димитровден е. С него зимата започва. Тоя ден дели годината на две половини - лятна и зимна. Стара приказка има за двама братя близнаци Георги и Димитър, единият лятото води, другият, господар е на зимата. Свети Димитър, щерко, по-старият брат е. Червен кон язди и като глава разтърси от бялата му брада първите снежинки се сипят. На Димитровден дървата за огрев под стрехата се подреждат и гадания за времето напред се правят, я по месечината, я по поведението на домашните животни. Но най-важното за тоя ден е слагането на края на стопанската работа. Затуй и Распус му се вика. Разплащат се стопаните със своите пастири, ратаи и наемни работници, па се пускат хората за зимата. После едно черпене настава, песни и хора, и празнуване на именниците. Само ако знаеш баба Митра каква ябълкова пита е направила, първо при нея "на честито" ще идеш. Една песен сега на ум ми идва, за чорбаджийската щерка, дето на ратая пристанала....
"Любил Пелинко Милена,
Милена, щерка хаджийска,
хаджийска и чорбаджийска…"
Няма коментари:
Публикуване на коментар