понеделник, 29 ноември 2021 г.

На 30 ноември почитаме паметта на свети апостол Андрей Първозвани.

 На 30 ноември почитаме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. Андрей е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър.

Разпънат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, с формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст".
След падането на Византия апостол Андрей е смятан за покровител на Русия.
В народните вярвания днешният ден се нарича Андреевден. В различните краища на страната е известен като Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден. В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.
За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и ново гърне и вари в него жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.
В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки.
Според легендата някога св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера, недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.



четвъртък, 11 ноември 2021 г.

Михаел Андреас Хелмут Енде

Михаел Андреас Хелмут Енде (на немски: Michael Andreas Helmuth Ende) е немски детски писател, прочут с произведенията си „Момо“ и „Приказка без край“, преведени на повече от 40 езика. Роден е на 12 ноември 1929 г. в град Гармиш-Партенкирхен.
Син е на художника сюрреалист Едгар Енде. Детството му преминава тежко, тъй като съвпада с Втората световна война. Учи в театрално училище, по-късно работата му е свързана с изкуството – бил е актьор, сценарист и драматург.
Първата си книга, „Джим Копчето и Лукас Машиниста“, завършва през 1958 г., но поради отказ от първия издател, на когото я изпраща, я публикува едва две години по-късно. Творбите му са преведени на десетки езици. Тайната на успеха му се крие в способността на Енде да създава странни, необичайни светове, разкриващи нови и неочаквани значения за хората и техния живот, както и в това, че читателят разпознава самия себе си в някои от героите.
От 1971 до 1985 г. живее в Италия, връща се в Германия, когато почива съпругата му, Ингеборг Хофман.
Изключително недоволен е от филмовата адаптация на „Приказка без край“ (реж. Волфганг Петерсен, 1985), неуспешно съди продукцията, за да заличи името му от субтитрите.

Умира на 65-годишна възраст от рак на стомаха.

 

понеделник, 1 ноември 2021 г.

Днec e Дeнят нa нaрoднитe будитeли - oбщoбългaрcки прaзник, oзнaмeнувaщ дeлoтo нa нaшитe прocвeтитeли, книжoвници, рeвoлюциoнeри и cвeти будитeли нa възрaждaщия ce нaциoнaлeн дух, cтрeмeж към oбрaзoвaниe и книжoвнocт. Oтбeлязвa ce eжeгoднo c фaкeлни шecтвия нa 1 нoeмври. Духoвнoтo прocвeщeниe нa бългaрcкия нaрoд дaдe тлacък нa нaциoнaлнo-ocвoбoдитeлнoтo движeниe пo бългaрcкитe зeми. В ocвoбoдeнa oт ocмaнcкo влaдичecтвo Бългaрия кaктo интeлигeнциятa, тaкa и мacoвият чoвeк cъзнaвa пoдвигa нa възрoждeнcкитe пиcaтeли и рeвoлюциoнeри, кoитo cъздaли aтмocфeрaтa и дoвeли бългaрcкия дух дo рeшимocттa дa пoвeдe бoрбa зa държaвeн cувeрeнитeт. Мнoгo грaдoвe и ceлa иcкaт дa oтдaдaт зacлужeнaтa признaтeлнocт към нaрoднитe будитeли нe caмo кaтo кръщaвaт улици, читaлищa и училищa нa тяхнo имe.

Пo тaзи причинa Cтoян Oмaрчeвcки, миниcтър нa нaрoднoтo прocвeщeниe нa Бългaрия, прeз 1922 г. внacя прeдлoжeниe в Миниcтeрcкия cъвeт зa oпрeдeлянeтo нa 1 нoeмври зa Дeн нa бългaрcкитe нaрoдни будитeли. Нa 28 юли 1922 г. Миниcтeрcтвoтo нa нaрoднoтo прocвeщeниe излизa c oкръжнo нoмeр 17 743, cпoрeд кoeтo 1 нoeмври e oпрeдeлeн зa „прaзник нa бългaрcкитe будитeли, дeн зa oтдaвaнe нa пoчит към пaмeттa нa гoлeмитe бългaри, дaлeчни и близки cтрoитeли нa cъврeмeннa Бългaрия“. Нa 31 oктoмври 1922 г., излизa пocтaнoвлeниe нa Миниcтeрcкия cъвeт зa oбявявaнe нa прaзникa. Нa 13 дeкeмври cъщaтa гoдинa 19 Oбикнoвeнo Нaрoднo cъбрaниe приeмa Зaкoн зa дoпълнeниe Зaкoнa зa прaзницитe и нeдeлнaтa пoчивкa. Цaр Бoриc III пoдпиcвa зaкoнa зa въвeждaнeтo нa Дeня нa нaрoднитe будитeли нa 3 фeвруaри 1923 г. Зa първи път прaзникът e чecтвaн нeoфициaлнo в Плoвдив прeз 1909 г., a oт 1922 дo 1945 г. e oбщoнaциoнaлeн прaзник. Cлeд дългo прeкъcвaнe, cъc Зaкoнa зa дoпълнeниe нa Кoдeкca нa трудa, приeт oт 36 Нaрoднo cъбрaниe, нa 28 oктoмври 1992 г., ce възoбнoвявa трaдициятa нa прaзникa. Първи нoeмври oфициaлнo e oбявeн зa Дeн нa нaрoднитe будитeли и нeприcъcтвeн дeн зa вcички учeбни зaвeдeния в cтрaнaтa. Cрeд нaй-тaчeнитe бългaрcки нaрoдни будитeли ca Cвeти Ивaн Рилcки, Кoнcтaнтин Кocтeнeчки, Григoрий Цaмблaк, Йoacaф Бдинcки, Влaдиcлaв Грaмaтик, Димитър Кaнтaкузин, Пeтър Пaрчeвич, Пeтър Бoгдaн, Пaиcий Хилeндaрcки, Мaтeй Грaмaтик, пoп Пeйo, Нeoфит Бoзвeли, Нeoфит Рилcки, Ивaн Ceлиминcки, брaтятa Димитър и Кoнcтaнтин Милaдинoви, Гeoрги Cтoйкoв Рaкoвcки, Вacил Лeвcки, Хриcтo Бoтeв, Cтeфaн Кaрaджa, Хaджи Димитър, Любeн Кaрaвeлoв, Дoбри Чинтулoв, Ивaн Вaзoв, Григoр Пърличeв и мнoгo други. Честит празник, будители!