„Алиса в Страната на чудесата“ (Alice's Adventures in Wonderland)

 „Алиса в Страната на чудесата“ (Alice's Adventures in Wonderland) е детски роман, написан от английския писател и математик Чарлз Латуидж Доджсън, под псевдонима Луис Карол, и излязал за първи път през 1865 г.

Книгата представлява приказна история, чийто главен персонаж е малко момиченце на име Алиса, което, следвайки говорещ бял заек, попада в непознат и напълно объркан свят, пълен с причудливи и фантастични персонажи, много от които са алюзия към личните приятел на Доджсън. Самата Алиса е вдъхновена от реално съществуващо момиче, близка на автора. През 1871 г. излиза продължението на романа, озаглавено „Алиса в огледалния сват“.

Произведението се смята за изключително популярно и влиятелно в световната литературата, насочено стриктно към малките читатели, но обичано еднакво и от по-възрастните. Творбата изобилства със сатира, символизъм и абстракции, което я прави един от най-характерните представители на литературния нонсенс. Повествователни линия и структура на „Алиса в страната на чудесата“ оказват огромно влияние върху жанровото развитие на фентъзито. По приказната творба са създадени множество театрални, филмови и телевизионни адаптации.

За Вас, читатели, прекрасен старт на новата година с книгите на издателствата ИБИС и ХЕЛИКОН!

 

Честит Бабинден! С благодарност към акушерките, посрещнали първата глътка въздух! Бъдете здрави!

 

Трети национален фестивал "От Игнажден до Коледа - традиции и съвременност"

 

Коледари на Ивановден

Коледари на коне - спомени от Ивановден в Пиргово

 

Пиргово!

 Пиргово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе. Пиргово възниква през 3 – 5 в. пр. Хр. е на брега на река Дунав. До 1934 година името му е Пиргос. Етимологията на името Пиргово свързва името на селото с гръцката дума за кула (пиргос). Подобно име притежава и град Бургас и обяснението за произхода му е същият. Предположенията за произхода са свързани и с разположението на античното селище – на брега на река Дунав, като крепостта може да е изпълнявала охранителни функции. Друга възможна версия, обясняваща името Пиргос, е от турски – бир гьос (едноок), тъй като един местен паша е бил едноок и е дал и името на селото. Имайки предвид древния произход на поселението още от тракийски и римски времена, по-вероятно е първото обяснение. Жители на селото се включват и в Балканските войни и в Първата световна война. За участието си в Първата световна война с различни степени на военния орден "За храброст" са наградени 20 редници, ефрейтори и младши подофицери за действията им при боевете по време на Чеганската операция. За участието си във войната със същият орден са наградени още 12 редници, ефрейтори и младши подофицери, а с награда за участие в боевете при Завоя на река Черна е старши подофицер. По полетата на Балканските войни своят живот са дали 36 жители на селото. Интересна архитектурна забележителност в село Пиргово представляват множеството каменни чешми, съградени от местни жители още преди Освобождението във всяка от махалите на селото. Те са служили за битови нужди и за отглеждането на многобройни стада от крави и овце. Чешмите са изградени върху находища от водни пластове, обикновено са с 2 чучура. Водата изтича в десетина каменни корита с дължина метър и половина. Такива чешми са изградени и извън селото в неговото землище. Пиргово е известно като регион, произвеждащ много качествени сортове грозде. Известната изба „Мойсев“ от началото на двайсети век е отново собственост на наследниците на този винарски род.

от: selo.bg

Ден на Ботев!

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май (стар стил) заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. (1 юни – нов стил) е последният тежък бой - привечер след сражението под връх Камарата във Врачанския балкан куршум пронизва Ботев.

 

Сурва, весела година!

 Сурва, весела година!

Да сте живи, да сте здрави!

Всеки работа да има!

Всяко зло да ви забрави!

Пълни шепи и хамбари,

бели агнета в кошари!

Нека всички земни дари

да се трупат на камари!

Честита Нова година от малките ни творци!